Ето защо и как Неделя Сиропустна е преход към по-духовен живот

0
292

Неделя Сиропустна е изключително важен ден за християните и за българите. Всичко, което правим е насочено към по-смислен и по-духовен начин на живот

На Неделя Сиропустна у нас  се преплитат паралелно църковните и християнски традиции с народните обичаи.

Неделя Сиропустна - Сирни Заговезни - искаме и даваме прошка
Неделя Сиропустна – Сирни Заговезни – искаме и даваме прошка

Свети Серафим Соболев – чудотворецът от Руската църква в София преживе разказвал в своите проповеди следната поучителна история:

Разбойници нападнали старец – пустинник и за да го обидят, го попитали какво толкова е направил  Господ, на когото толкова много се моли.

Старецът отговорил, че онова, което Господ е направил е да даде едно  велико учение.



Докато разбойниците обиждат стареца и хулят  Господ, той се моли на Бога за тяхното добруване.

Любовта е най-великото чудо, което Всевишният ни е дал.

Във връзка с прошката на Неделя Сиропустна духовниците цитират 2 важни примера.

Последните думи на Господ Иисус Христос, малко преди да издъхне на кръста.

Той помолил Господ да прости на онези, които са го разпънали, защото не знаят какво вършат.

Вторият пример са думите на Свети апостол и евангелист Матей.

Според него ако хората не си прощават едни на други своите грешки и грехове, и Господ няма да им прости прегрешенията.

Любовта не е само да обичаш Всевишния като най-висшето и най-необятно, а и хората. Едната любов не може да съществува без другата.

Св. Серафим Саровски и Чудотворец познавал един обикновен монах на име Павел.

serafim-sv
Свети Серафим Соболев Чудотворец
serafim-sv
Свети Серафим Саровски Чудотворец
serafimm-sv
Чудотворните мощи на Свети Серафим Саровски

Той не бил подвижник, нито пустинник; не можел да върши чудеса, даже не бил и лечител, но Свети Серафим Саровски казал, че когато се пресели в Царството Небесно, той ще бъде щедро възнаграден от Господ, защото през живота си никога не си е позволил да обиди или да осъди някой жив човек.

Само когато хората се научат да не осъждат себеподобните си, ще могат един ден да се съединят с Христа.

Стъпвайки на тези примери и разсъждения на Свети Серафим Соболев и Свети Серафим Саровски, навлизаме в тематиката на Неделя Сиропустна и смисъла за вярващите:

1. Прошка може да поиска само човек, който осъзнава, че вероятно е причинил на хората около него волни или неволни грешки, обиди, прегрешения, грехове.

Прошката не е механично поведение, а нещо върху което човек е мислил, разсъждавал, обмислял и стигнал до определени изводи.

2. Когато вярващите поискат и получат прошка, те получават духовно облекчение, с което могат да концентрират върху  Великия пост преди Великден. Великият пост не е просто неядене на блажна храна.

Това е външното проявление, а вътрешното са редица трансформации, които се случват по време на постите и след всеки успешно изкаран пост, вярващите се издигат все по-близо до съвършената Христова същност.

3. Смисълът на искането и даването на прошката е свързан със съвместното съжителстване на хората. Т.е. ние  живеем в определен исторически етап и дори да не сме пряко ангажирани едни с други, ние принадлежим към единно братство, към населеното място, към държавата, към националността, от която произхождаме.

Следователно нямаме право да се делим от тези нашите събратя и нямаме никакво право да ги обиждаме, унижаваме или осъждаме.

Това беше християнско – църковния смисъл на Неделя Сиропустна, в която за последно консумираме мляко и млечни храни, заедно с яйца.

В светски план, Неделя Сиропустна е свързана с последното забавление преди дългите пости. В района на Габрово в миналото организирали весели забавления, на които хората се маскирали и цялата вечер прекарвали като се шегували, разказвали си хумористични случки и се забавлявали под съпровод на музикален оркестър. Наричали това забавление олелийня.

В много страни по света преди Великия пост организират карнавали – във Венеция, в Белгия, в Рио де Жанейро.

Според народните обичаи, в миналото семействата слагали на трапезата халва, баница, сварени яйца.

Този ден бил голяма радост за малките деца, които трябвало да хванат само с уста вързани с червен конец яйца, парчета халва или сирене.

Преди това забавление, членовете на семействата са искали прошка по-младите от по-възрастните.

Битували традиции младите семейства да отидат на гости на своите кумове, да им занесат дарове като баница, погача, вино, ракия, плодове, да им целуват ръка и да им искат прошка.

Тази традиция е видоизменена и на Сирни Заговезни от поне 40 години се носи торта на кумовете. Те се поздравяват със “Сладки Заговезни” и “Леки пости”.

 

********************************

 

loading...

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Вашият коментар.
Вашето име

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.