Истината за римските гладиатори е различна(Част 2)

0
55

В Древния Рим някои гладиатори били идеализирани като герои

Не всички истини за гладиаторите са верни, сн. Фейсбук

Когато един от двамата гладиатори бил сериозно ранен, битката се прекратявала.

И ако боят бил зрелищен, тогава и двамата гладиатори били изпращани от публиката с радостни възгласи.

Добре известният ни знак „палец надолу” не е означавал смърт.

Според историците е точно обратното.



Палецът, двигнат нагоре, вероятно означавал пагубен край за биещите се.

В повечето случаи изходът от гладиаторските битки определял императора. Но много често съдбата на бойците се решавала от публиката.

Гладиаторските битки от градско забавление се превърнал постепенно в изключително популярен спорт.

Гладиаторите били разделяни на групи в зависимост от опита си, битките,качествата и прочие, както и на базата на използваните оръжия.

От началото на II век пр. Хр. на арената се появяват и диви зверове. Сега вече публиката наблюдава двубои не между хора, а между животни:лъв срещу лъв, лъв срещу пантера или срещу бик.

Но битките с диви и свирепи животни също е част от сценариите на холивудските филми. В реалността много малко гладиатори са се били на арената със свирепи животни.

Това са го правели само отделен клас бойци и то много рядко.

Организират се и грандиозни представления на истински хайки с кучета и ловци, въоръжени с копия.

За да се харесат на публиката, магистратите, натоварени с организирането на игрите, се надпреварват да измислят все нови и нови зрелища.

Така Помпей за първи път вкарва в цирка носорози. От времето на пуническите войни слонът е познат на римляните,

но те мразят да убиват пред очите им това животно, в което откриват „известно сходство с човека“.

Жените също са ставали гладиатори и то робите от женски пол. Много малко свободни жени са участвали в гладиаторските битки.

Данни за жени-гладиатори откриваме при римските писатели. Светоний и Марциал, а Дион Касий и Тацит пишат за игри, организирани от Нерон през 63 г., в които участвали жени с различен социален статус.

Появата на жени-гладиатори се свързва с Домициан, който имал навика да ги противопоставя на арената срещу джуджета, но може да се открият и по-ранни сведения.

Няколко римски императори също са участвали в гладиаторски битки. Това било достатъчно, за да спечелят любовта на народа. Такива са били Калигула, Адриан и Тит.

Въпреки че често били описвани като груби и безскруполни хора, те са се превръщали в сексимволи и знаменитости.

Те печелили слава сред по-нисшите социални слоеве. Гладиаторите били известни и като примамка за жените.

През 200 г. император Север обявил подобни забавления за незаконни.

loading...

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Вашият коментар.
Вашето име

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.