Специалистите съветват:Не хвърляйте мартеницата, на лошо е!

Мартеницата е дълбоко свързана с бита на българина

Мартеницата е свързана с пробуждането, надеждата и началото на селскостопанската работа.

Представите на българите за пролет и лято са били свързани в един сезон и са посрещали лятото на 1-ви март.

Тогава по селата е започвала и новата селскостопанска година.

Пробуждането на природата за нов живит вдъхва надежда за богата реколта и за щастие през настъпващите дни.

Заедно с началото на новата полска работа е идвал и страхът от капризите на времето.

Това е една от причините един от най-известните обичаи в България е киченето на мартеници.

В миналото мартеницата е имала ролята на амулет,

който задължително предпазва този, който я носи, от беди и нещастие, твърдят етнолозите.

Мартеницата, като всеки един предмет, който предпазва, има способността да произвежда здраве и благополучие.

Така че тя трябва да е наситена с изключително много положителна енергия.

В различните области на страната мартеницата се носи според тамошната традиция.

В някои краища на България се носи само три дни, в други-докато не видят първия щъркел или лястовица.

В миналото тя се е носела докато не започне първата жътва. Имало едно неписано правило.

И то е, че мартеницата никога не се хвърля на земята, защото това носи нещастие и така собстгвеника й си изхвърля късмета.

Мартеничката задължително се закача на цъфнало плодно дърво. Докато се носи трябва да е на ръката или на гърдите.

По принцип на лявата ръка се слагала, ако човека не е женен или омъжен, а на дясната носели мартиницата женените.

В миналото мартеници са се окачвали и на колана на мъжа, което гарантирало неговата плодовитост.