Калин Терзийски спасява от глад колегите си!

0
47

Писателят и художник Калин Терзийски дарява пари на своите закъсали колеги, които в момента са съсипани финансово заради пандемията!

“ОТЧЕТ или

НЕВЕДОМИ СА ПЪТИЩАТА
Смятах да даря пари за странна и оригинална инициатива…

Калин Терзийски
Калин Терзийски прави дарения за колеги

Да се създаде писателско-поетично или въобще – творческо пространство…Гнездо, където да ходят талантливи хора и както се прави в едно гнездо – да си пийват и да обменят идеи. И да не плащат, защото парите от дарението щяха да бъдат именно за това – бедните творци да не плащат и пак да се чувстват приети, а не отхвърлени. Но…

Както често става – Бог решава да ни покаже, че има свои планове. И ние вършим това, което той ни разпореди. Тъкмо бях предал 500 лева от събраните на един болен господин от Белене и ми бяха останали 1000 (за тая, гореописаната инициатива) – и се появи друго – един от най-талантливите български ъндърграунд поети…живеещ в чужбина…изхвърлен съвсем безмилостно зад борда заради пандемията (от взетите мерки), останал без работа, пред прага на изхвърляне от квартирата…и аз- какво? Да продължа да си играя на оригиналност с разни артистични инициативи? Хм – не става! И веднага му пратих 500 лева превърнати в нещо като 250 евро. Но и пращането на пари струва доста пари – а те отиват не другаде, а в гушите на вечните бенефициенти – банките и финансовите акули. Но така де – пратих му ги.



В същия следобед се обади друг поет. Наистина закъсал. И – има ли някой лев, приятелю, назаем. Аз му казах: виж, и бездруго съм събрал едни пари за дарение на пострадалите от пандемията (от взетите “мерки”) – ще ти дам от тях. И му дадох сто лева. И реших каквото е останало от тази злополучна и предназначена за подпомагане на творците сума да дам …пак на творци.

Като купя с колкото там пари са останали по някое произведение на млади художници. И картините да останат и да се съхраняват – а един ден да бъдат отдадени на благодарните ни наследници – българите от следващите поколения. Купих първите две картини – от младия Творец Явор Боянов.

Писателското артистично кафене ще остане за бъдещето. Като изкарам още пари и пак ги даря. Нямам мира аз. Във всеки миг искам и ще искам да доказвам на недостойните и оядените, че не са на прав път. И че когато бедният дарява – те само трябва да навеждат глава. И да си спомнят старицата, която дарява последните си монети от Библията.

И така. Неведоми са пътищата Божии. И когато правиш добро – не мисли точно как да го направиш; не бъди хитър и пресметлив; не напрягай клетия си и безпомощен морален ум; просто почакай – Господ ще ти покаже сам какво да правиш. My sweet Lord.

И това е.”

Източник: Фейсбук

loading...

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Вашият коментар.
Вашето име

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.