Няколко изумителни факти: За чудото Белоградчишки скали!

0
449

Белоградчишките скали са уникални скални образувания, разпространени на 30 км около град Белоградчик

Белоградчишките скали са уникална национална забележителност, сн. Фейсбук

Образували са се преди около 230 млн. години. Легендата гласи,

че на мястото имало девически манастир, а една от монахините – Вита, била много красива.

Съдбата я срещнала с монаха и бивш овчар Лука и не след дълго манастирът бил огласяван от детски плач.

Като наказание монахините решили да изгонят Вита, но точно в този момент започнала да се вие буря,



паднал гръм, манастирът се сринал, а всичко останало се вкаменило.

И до днес стоят останките на срутения метох, вкаменените калугери и над всичко – вкаменените фигури на Витиния и Лука, Монахията и Монаха…

Най-интересният и значим паметник на културата на Белоградчишките скали е крепостта „Калето“.

Те и най-вече порталите са допълнително украсени с декоративни ниши, колони,

каменни корнизи, розети, палмети и други изображения на растения и животни, пише belogradchishki-skali.com.

Тази древна твърдина е била изградена сред непристъпни скали, преди българската държава да е образувана.

А Балканският полуостров се е намирал в пределите на Римската империя.

Римляните са използвали при строежа естествената непристъпност на скалите, като издигнали само две стени от северозапад и югоизток.

От другите две стени за преграда и днес служат два огромни скални масива, високи по 80 – 100 м.

Предназначението на този римски кастел е било да служи за крепост-наблюдателница. Недалеч от крепостта са открити останки и на римски акведукт.

През втората половина на XIV в. българският владетел Иван Срацимир разширява съществуващото укрепление.

Той издига две преградни стени от югоизток и северозапад и настанява в него гарнизон.

По време на неговото царуване Белоградчишката крепост е втората по големина и значение след Видинската – главната крепост-замък на Срацимир.

В края на XIV в. българските земи са покорени от турците. През 1396 г. те превземат и крепостта край Белоградчик.

До началото на XIX в. те извършват незначителни поправки и доукрепвания, без да изменят средновековния й вид.

От 1805 до 1837 г. се извършва цялостно преустройство и разширяване на крепостта.

Под ръководството на френски и италиански инженери крепостта добива сегашния си по-европейски вид.

През 1850 г. крепостта изиграла негативна роля при разгрома на Белоградчишкото въстание.

След разбиването на въстаниците в откритите боеве белоградчишките първенци били изведени през един от тунелите на крепостта вън от нея и обезглавени.

Днес близо до мястото на екзекуцията се издига паметник в памет на тези бойци.

Крепостните стени са с дебелина 2.5 м в основата си и достигат до 12 м височина.

Оформени са три крепостни двора, разделени с масивни портали с врати, обковани в железни ленти.

Изградени са караулни помещения, оръдейни площадки и амбразури, бойници, помещения за складове и боеприпаси.

Крепостта е разполагала и с мелница за брашно и сол.

В средния двор е изкопан геран, а в цитаделата две щерни са събирали дъждовните и снежните води.

Голямо значение за отбраната на крепостта имал и външният отбранителен пояс (шаранпол).

Общата площ на крепостта е 10 211 кв. км. Като военно съоръжение се използва за последен път през Сръбско-българската война през 1885 г.

loading...

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Вашият коментар.
Вашето име

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.