Свети Паисий Светогорец поучава с Божията мъдрост вярващите

0
100

Свети Паисий Светогорец е най-новият канонизиран православен  светец. Неговата мъдрост и чудеса бяха известни на вярващите преди години

Прозренията, до които Свети Паисий Светогорец достигна по време на своето монашество, благодарение на Божията милост, той сподели с вярващите в няколко книги, които написа и които са издадени от издателството при Славянобългарски манастир “Свети вмч. Георги Зограф”.

Откъса, който ще прочетете по-долу е изключително интересен и макар думите на Свети Паисий Светогорец да са били казани около 1990 г., те звучат изключително актуално и днес, защото ако се замислим,  истина е, че равнодушието към Бога довежда до равнодушие и към всичко, което ни заобикаля.

“- Какво е това, което се чува?

– Самолет, отче?



sveti-paisii
Свети Паисий Светогорец беше надарен от Бога с огромна мъдрост

– Затвори прозореца, да не влети вътре! Както е полудял светът и това може да стане!… Всичко е разрушено – семейство, образование, държавни служби… А хората си живеят, все едно че нищо няма!

– Отче, кой е виновен, за да стигнем до това състояние?

– Говоря общо за това до къде е стигнало равнодушието!

Отиди в едно училище да видиш. Например, ако прозорците са отворени и вятърът ги блъска, под въпрос е дали ще се намери едно дете да ги затвори, за да не се счупят. Едни ще се прозяват, други ще ги гледат как се блъскат, трети ще минават от там така, сякаш нищо не се случва. Равнодушие!

Един офицер, който беше отговорник на складове, ми казваше: “С голяма мъка успявам да намеря някой нормален войник, за да охранява склада за гориво, така че другите да не направят пожар или самият той да не хвърли невнимателно някоя цигара”.

Възцарил се е един топлохладен дух, няма въобще мъжество. Съвсем се развалихме. Как ни търпи Бог! Едно време какво достойнство имаше, какво любочестие. Преди войната през 1940 г.  на границата италианците от време на време общуваха с гръцките граничари и ги посещаваха в гръцката застава.

И да видите какво любочестие имаха гърците! Веднъж когато италианците бяха посетили гръцката застава, гърците тръгнаха да им правят кафе. Тогава един гръцки офицер извади пред тях една пачка с банкноти по 50 и 100 драхми
(тогава тези пари имаха стойност) и ги хвърли в огъня за подпалка. Искаше да покаже на италианците, че гръцката държава е богата! Италианците загубиха ума и дума. Виждате ли каква жертва!

Днес и у нас влезе духът, който може да се срещне в комунистическите държави. Въпреки че тази година в Русия имаше богат урожай, знаете ли как ще гладуват? Не ожънаха навреме житото – жънаха го наесен.

Кой жъне наесен?! Като не е тяхно, как да ги заболи за него и да го ожънат навреме. Животът им е една ангария.

Нямат желание да създават нищо, защото толкова години не са създавали. С този лентяйски дух, с това равнодушие държавата ще затъне.

Вали дъжд, а житото е разстлано отвън. Не ги интересува. Дойде ли време да си тръгват от работа – тръгват си. Дъждът отнася пшеницата. На другия ден ще отидат в началото на работното време и ще съберат каквото е останало! Обаче когато житото е твое и си го разстлал на гумното, ако завали, ще го оставиш ли да се съсипе?

Няма да спиш, за да го спасиш. И когато се умориш, чувстваш радост, веселие.

Равнодушието към Бога води до равнодушие към всичко останало, води до разложение.

Вярата в Бога е нещо голямо. Когато човек почита Бога, тогава обича и родителите си, дома си, роднините си, работата си, селото си, законите, държавата, родината си.

Човек, който не обича Бога, семейството си, не може да обича нищо. И естествено не обича дори и родината си, защото родината е едно голямо семейство.

Искам да кажа, че всичко започва от там: ако човек не вярва в Бога, тогава не зачита нито родители, нито семейство,
нито село, нито родина. И това искат да разрушат сега, затова създават едно състояние на разпуснатост и
безотговорност.

Един полицай ми писа: “Не можах да дойда, защото имах много работа. Останахме само двама в района, а трябва да бъдем осем”. Чуваш ли? Вместо да добавят още двама, остават само двама!

За щастие има и изключения. Веднъж дойде един баща и ми каза: “Моли се за Ангел, защото ще го убият”.

Познавах сина му още от малко момче. Тогава беше в казармата. Питам го: “Защо, какво става?”.

Отговори ми: “Веднъж заварил останалите да играят карти, въпреки че били на служба. Направил им забележка, но
не го чули. Тогава направил оплакване и един от тях заплашил, че ще го убие”.

Казвам му: “Да го убият, няма да го убият. Аз ще се моля да не отведат Ангел пред военен съд, че и той не е играел карти…!”.

Научих и още нещо и прославих Бога, че все още има хора, които ги боли за родината им. Веднъж  турски самолети нарушили границата и един наш летец се опитал да ги догони, за да ги заснеме и да има
доказателство, че са нарушили границата.

“Зарежи го”, викали му от базата по радиостанцията, но онзи настоятелно продължил да опитва… А пък турчинът имал по-голям и по-бърз самолет и слязъл съвсем ниско, докато накрая гръцкият пилот, горкият, се забил в морските вълни! А други само разходки си правят със самолета! Каква голяма разлика има!

Нужно е човек да осмисли, да почувства доброто като необходимост, иначе си остава безотговорен хайлазин.

Как можеш да накараш някого да воюва ангария? Ще гледа как да се измъкне, да избяга. Но когато разбере
какво зло ще причини врагът, тогава става доброволец.”

Това каза Свети Паисий Светогорец, а всеки сам трябва да си направи съответните изводи.

сподели бутон

loading...

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Вашият коментар.
Вашето име

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.