Св. Паисий Светогорец завеща своите мъдри духовни съвети за вярващите

0
693

Наскоро канонизираният монах Свети Паисий Светогорец беше надарен с дарбата да прозира Божията мъдрост, която събра в книги

Мъдростта на Свети Паисий Светогорец е полезна за всички вярващи

Ако все още не сте чели книгите на Свети Паисий Светогорец, сега можете да научите нещо любопитно от неговите съвети:

„Когато хората ви дават дрехи,  предназначени за болни, да ги сложите върху светите мощи, за да се осветят, внимавайте да бъдат само фланелки (потници), но не друго бельо.

Не е допустимо – това е неблагоговение.

Разбира се, Слънцето не се замърсява, също и Бог не може да се омърси, обаче ние биваме обладани от бесовете поради неблагоговението.



*******

Преди, когато хората се разболяваха, вземаха елей от кандилцето вкъщи, помазваха се и оздравяваха.

Сега имат кандило само формално – да осветява помещението, а когато го мият, хвърлят останалия елей в мивката.

Веднъж бях отишъл в един дом и видях домакинята да мие кандилото в мивката.

“Къде отиват водите от мивката?”,  попитах.

Отговори ми: “В канализацията”.

“Добре де“, казвам ѝ, „от една страна, вземаш елей от кандилото и помазваш детето си, когато е болно, а от друга страна, хвърляш целия елей от чашата на кандилото в канализацията! Как можеш да оправдаеш това?
Как ще дойде Божието благословение върху дома ти?”.

В днешните домове няма къде да изхвърлиш нещо осветено, например хартийката, в която си загънал нафора.

Помня вкъщи, че дори водата, с която миехме чиниите, не отиваше в канализацията, защото и трохите са осветени, тъй като извършваме молитва преди и след ядене. Всичко това днес липсва, затова липсва и Божията благодат, а хората биват обладавани от бесове.

Доколкото можем, нека внимаваме във всичко.

След свето Причастие или маслосвет, или след като сме яли нафора, добре е да забърсваме ръцете си с едно памуче, напоено със спирт и след това да изгаряме памучето.

Когато метем олтара, да хвърляме събраното в морето или да го изгаряме на някое чисто място, което не се тъпче, защото може да са паднали трохички от нафора или от светото Тяло.

Разбира се, ако е паднала частичка от светото Тяло, Христос няма да допусне да бъде тъпкан, но ние биваме напуснати от благодатта.

В храмовете в чужбина нямат дори специални шахти. Водата от проскомидията тече заедно с дъждовната.

Казват: “Забраняват ни да правим специални шахти, защото се развъждат микроби”.

Всички хора са преизпълнени с телесни и духовни микроби, но ако върху главите им капне малко миро, викат: “Ще се развъдят микроби!”.

После как да дойде Божието благословение? От тук започва разпространението на демонизма в света днес. За щастие има и някои благоговейни жени – млади и възрастни, и светът все още се крепи.

*******

„Отче, една госпожа поръча да ѝ нарисуваме Свети Арсений, за да го постави в салона си.“

„Там само икони ли ще има? Няма ли да сложи и други неща – портрети, фотографии и т.н.? Освен това там няма ли да пушат? По-добре да я сложи в някоя стая заедно с другите икони и там да се моли.“

Веднъж отидох в един дом, където бяха сложили иконите си под стълбата, въпреки че имаха много свободно пространство.

Другаде пък стопанката беше сложила иконите си пред тръбата на канализацията.

Попитах я: “Как ти дойде наум да поставиш иконите на това място?”. Отговори ми: “Тук ми харесва”.

И не беше, да речеш, обърнато на изток, но на север! После как да дойде благодатта?

Свещеното Писание казва: Който има, нему ще се даде и ще му се преумножи; а който няма, и това, що има, ще му се отнеме (Мат. 13:12). Мислим си, че имаме, но ни се отнема и това, което имаме.

*******

Постепенно благоговението се губи. Затова се случват и злините, които виждаме.

Човек може дори да бъде обладан от бесовете, ако не внимава. Имаше една жена (Бог да я прости, почина), която беше обладана, защото изхвърли светена вода в мивката. Имаше малко в едно шишенце. Казва си: “Е, старичка е вече, нека я изхвърля, защото ми трябва и шишенцето”. Изля светената вода, отгоре на всичко изми и шишенцето, защото бе останало вътре малко босилек. След това бе обладана. Благодатта я напусна, защото тя не може да остане у някой неблагоговеен човек.

*******

„Отче, ако някой излее светена вода по грешка?“

„Ако сам той е поставил шишето със светената вода в някой шкаф и след време я излее, защото не е обърнал внимание какво има в шишето, той има половин грях. А ако я е сложил някой друг, а той не знае, че е светена вода, тогава не е виновен.“

Когато човек няма благоговение към светинята, как да го доближи Божията благодат. Благодатта отива при ония, които я почитат. Не давайте светинята на псетата (Мат. 7:6), казва Писанието.

*********

Ако липсва духовна чувствителност, не може да има напредък. Някой си на Света Гора изкара мебелите от храма на една запустяла килия и ги отнесе в храма на своята килия.

Друг пък свали каменните плочи от покрива на един друг запустял храм и ги взе, за да ги нареди на верандата си.

Заваля дъжд, протече вода в олтара и шуртеше върху светия престол. Веднъж отидох и какво да видя! Храмът е бил освещаван и по средата на светия престол имаше вградени свети мощи – един прешлен.

Взех ги и ги измих на специално място. Казах на онзи човек: “Какво направи? Храмът е осветен! Свали плочите от покрива и цялата вода тече върху светия престол!”.

Той отиде после с един майстор и малко позакърпиха положението. Другаде пък извадиха дъските от олтара, за да направят калъп за бетоновата отливка на пристанищния кей. Надигна се буря и отнесе и дъските, и бетона. И не разбират какво неблагоговение има във всичко това!

Помня един старец в Коница, който гонеше децата, защото лющеха стената на църквата. Считаше го за неблагоговейно. А сега докъде стигнахме!

******

Материалите са написани от Старецът Свети Паисий Светогорец в книгата  „Духовно пробуждане”, Слова том II, издание на Славянобългарския манастир „Св. Вмчк Георги Зогаф”, Света Гора, Атон

loading...

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Вашият коментар.
Вашето име

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.