Квантовото бъдеще е уникално състояние (ВИДЕО)

3
146

Квантовото бъдещето е една тема, за която започна да се говори съвсем отскоро, след като квантовата физика разкри непознати за хората възможности

В авторското предаване “Знаците”, водещата Ива Сапунджиева и нейният гост разискваха въпроса за квантовото бъдеще.

Д-р Тимен Тимев е разностранно развита личност – психиатър, поет, преподавател по творческо писане и по философия на музиката.

През 2009 г. д-р Тимен Тимев е номиниран за Нобелова награда по литература.

Подписва се и с псевдоним Материус Розенкройцер, а книгите, които е издал на български език, са подписани точно с това име.



За него вдъхновението е телепатия, а поезията е организация на невидимото и квантово състояние на мозъка.

Всеки творец е част от квантовото бъдеще и е съставен от две половини.

Едната е тази, която изключва рационалното мислене и човек се оставя да бъде въвлечен в ирационалното.

Другата половина прилича на един овладян диригент, който дирижира отстрани и отсича онова, което му трябва или не му трябва.

квантово бъдеще
Квантово бъдеще е уникално състояние

Процесът на творчеството е изключително интересен и непознат.

Ива Сапунджиева постави един изключително интересен, но и важен въпрос.

Когато човек застане пред белия лист, за да пише или пред бялото платно, той никога не знае какво ще се получи.

Младият човек или онзи, който сега прохожда в някакво творчество, той се плаши от белотата и празнотата на листа или на платното, затова бърза да го запълни.

Всъщност истинското творчество започва на границата между знанието и незнанието.

Истинското творчество започва тогава, когато ние забравим кои сме и какви сме, започваме отначало, но творим, заедно с Бог.

квантово бъдеще
Д-р Тимен Темев

Колкото едно събитие е по-вероятно да се случи, толкова то носи по-малко информация, но колкото е по-малко вероятно да се случи, толкова то носи повече информация.

Знанието като припомняне е старата теория.

Според новата парадигма, на знанието вече се гледа като на изфантазиране.

Това означава да можем да опишем събития, които все още не са се случили тук и сега, но те ще бъдат реалност някога на бъдещ етап.

По този начин работят велики писатели като Жул Верн, като Тери Пратчет и други, които години и векове по-рано те описват с удивителна точност хора и събития, които ще се случат някога, а когато ние днес четем техните творби, си казваме как така можаха да предрекат всичко с такава удивителна точност.

квантовото бъдеще
Д-р Тимен Тимев

Именно това творчество не може да бъде симулирано, защото няма аналог и подобие, чрез който да го сравняваме.

Вселената е стабилна, защото в нея се повтарят и затвърждават старите модели на поведение и на знание. Това е тайната, наречена мемориа мунди.

Но вече към мемориа мунди се добавя и един нов импулс – импулсът на обективната фантазираща случайност на Универсума. Това е откритие на модерната физика.

Творците са проводници – медиуми. Вселената използва великите творци, за да покаже на обикновените хора и умове своето богатство и многообразие, и най-вече своята велика хармония.

Човешкият мозък е устроен по такъв начин, че той разцепва вълната на информацията от вълната на енергията.

Мозъкът и нашите сетива формират света,  който ние познаваме тук и сега.

квантовото бъдеще
Д-р Тимев и Ива Сапунджиева дискутират темата за квантовото бъдеще

По тази причина човешкият мозък е разделен на 2 полукълба. Всеки човек има по-силно развито едното полукълбо – дясното или лявото.

Затова едните хора чувстват, но не могат да мислят рационално, а другите мислят рационално, но не могат да чувстват.

Но двете полукълба в човешкия мозък не са разделени, а са свързани помежду си по такъв начин, че всяка една точка от  едното полукълбо има своя проекция в другото.

Това става посредством на средната  обединяваща структура.

квантовото бъдеще
Статуите на Омир и Аристотел, за които д-р Тимев говори в предаването

Върху нея трябва да се провежда специална медитация, за да можем да скочим в мига на квантовото бъдеще, където се намират всички предстоящи събития и творчества.

Това са можели да го правят великите творци и умове като Моцарт, Бах, Айнщайн и други.

Това става възможно, когато научим своя ум да мисли полифонично – едновременно за няколко неща.

Изгледайте видеото по-долу, за да чуете сами въпросите,  които Ива Сапунджиева задава на своя интересен и емоционален гост, както и отговорите, които д-р Тимен Тимев дава за квантовото бъдеще.   

сподели бутон

loading...

3 КОМЕНТАРИ

  1. Творецът на квантовото бъдеще
    Още със започването си Т. Тимев прави груба грешка в основната си професия на психиатър като казва, че душевно болния не може да контролира таланта си като творческа продукция, а талантливия гениален човек се различава от него, че прави контрол на творческата енергия спусната от свисше. Тимев е пропуснал средния човек, което водещата го обяснява правдиво с Ботев. Много отдавна имам един логичен афоризъм, която обяснява разликата между лудия, гения и средния човек: Средния човек счита и двамата за луди, защото не разбира лудия поради хаотичното извращаване на реалността от него, а гения поради прекомерния закономерен ред на реалността. Затова средният човек стои на половин крачка до лудия и на цяла, огромна крачка от гения. Безсмислено е да вали като дъжд, поток от свръхинтелигентна енергия и божествени мисли, а гениалните хора да са много рядко срещано явление. При това положение би трябвало всички да сме гении, което не е така. Не му е вярно и определението за поезията, че е организация на невидимото и квантово състояние на мозъка, а вдъхновението идва от телепатията. Защото всички психични процеси в човешкия мозък са с невидима организация при нормалния човек, с невидима дезорганизация при лудия и и невидима свръхорганизация при гения, което е основната трудност за разкриване на същността на човешкия мозък. Тази същност не зависи от никакви божествени процеси на облъчване със свръх мисли. Тя е продукт на еволюцията, която милиард години е формирала осезание към обективната действителност, за да се появи централна нервна система с необходимите висши животински сетива формирали две функционално симетрични чувствени полукълба при бозайниците. Информацията за заобикалящата среда чрез сетивата при приматите е формирала символи, термини и понятия като думи, което е причината да се появи функционалното разделение на човешкия мозък или неговата функционална асиметрия. При това положение физическата връзка между двете полукълба не се нарушава, а относително се прекъсва функционалната връзка между тях. Разкъсване на функционалната симетрична връзка между двете чувствени животински полукълба, превръща лявото в логично, абстрактно и се появява Разумния човек, който започва да мисли с натрупаните в паметта символи, термини и понятия превърнати в думи. Дясното полукълбо освободено от инстинктивния животински хармоничен контрол, внася дисхармония между него и новото логично, разумно полукълбо. Така появилия се Разумен човек се превръща в най-слабото животно с изгубени инстинкти и с примитивен разум. Шансът му за оцеляване е в неговото еволюционно развитие чрез изучаване на заобикалящата го среда и с натрупването на познание за нея, постига своя атомен, космичен и компютърен 21 век. Затова той се различава от животното, което се приспособява към средата, формирайки инстинкти, а човекът приспособява средата към себе си чрез научното познание за нея.
    Всичко казано до тук е върху откритието на американския физиолог Р. Спери, през 1981 год. разкрил функционалната асиметрия на човешкия мозък и получил нобелова награда. Извел още тогава правилния извод, че хората на изкуството работят с чувствено-образното мислене продукт на дясното полукълбо, а хората на науката и философията с лявото логично и абстрактно полукълбо. Тимев като професионалист психатър трябваше върху тази основа да развива реалните творчески процеси при човека, не да ни поръсва с падащите от небето интелектуални божествени мисловни и енергийни вълни. Трябваше да характеризира и определи различието на творческите процеси при хората на изкуството и хората на науката. Дясното чувствено и свободолюбиво, грешащо полукълбо е виновно за развитието и потопването на човечеството в пот, кръв и сълзи с девиза си: Първо действай и после мисли. Лявото търсещо решението за страданията на грешното човечество с девиза си: Първо мисли и после действай. Пример за това разделение на мисленето е многото самоубийства при хората на изкуството, и много рядко явление при хората на науката.
    Тимев задълбочава погрешността си при издигане на телепатията като вдъхновение на творческите процеси без да се опира на научно доказани истини за участието в такива процеси. Какво да кажем за любовта, която е най-добрия творчески катализатор, за приятелството, за политическата и икономическа борба и мн. др. Ще завършим психологическата критика с:
    Човешкият мозък и общественото съзнание лесно се манипулират и затова трябва да се придържаме най-близо до доказаната закономерна истина, което няма да причини погрешни разбирания за съществуването, развитието и управлението на света. Логиката е най късия път до истината, който завършва с доказана закономерна истина, а без нея е невъзможно постигането на доказателство. Защото истината бяга от алогизма като дявол от тамян.

  2. Творецът на квантовото бъдеще, продължение
    Тимев продължава с болните идеалистични фантазии, приписвайки, че Вселената проявява творчество като фантазира посредством случайността, за което е необходимо разумност. Първо трябва, като добър философ, да определи, какво е случайността и коя е нейната противоположност, за да може да изчисти и определи тази философска категория. Защото за нейна противоположност се приема необходимостта, което е една от големите причини за неверните философски изводи от древността до днес. Случайността е разрушителната сила на еволюционното развитие на материята или отрицателната страна като отрицателна противоположност, а не атрибут на разума, който има възможности да фантазира. На тази отрицателна, разрушителна противоположност, е логично да отговаря градивна сила, противоположна на случайността. Такава градивна сила като противоположност на случайността може да бъде само закономерността, а не необходимостта. Случайността е индетерминанта, която разрушава старите относителни материални системи, за да осигури свободна енергия и свободни противоположни системи, необходими за формиране на качествено нови структурни системи. Нейната противоположност, закономерността като градивна противоположна сила създава качествено новите закони, които държат в цяло новополучените материални структури и форми или определя, продължителността на бъдещия им живот. Този творчески акт на Природата чрез взаимодействието между случайността и закономерността, не е абсолютно детерминиран, а относителен, което позволява относителна индетерминираност, неопределеност и свобода, чрез пробата и грешката да се постигнат качествено новите структури и форми. Това определя неразумността на творческия акт на Вселената чрез разрушителната роля на относителната случайност относителната закономерност, което изключва абсолютна свобода и абсолютна детерминираност и фантазия. Защото абсолютната свобода, абсолютен хаос, е абсолютно безредие, в което действа абсолютната случайност и е не възможно да съществуват цялостни закономерни системи, без което съществуването на света е невъзможно. От другата противоположно страна на абсолютната детерминираност, абсолютния ред, ще действа абсолютната диктатура на законите и светът ще бъде неразрушимо, замръзнало цяло, което също забранява съществуването и развитието на света. Фантазията е притежание на най-висшия мислещ орган на Вселената, Човешкият мозък, нейно еволюционно творение, чрез което тя чувства, фантазира и мисли като изучава и разбира себе си, след което започва разумен творчески процес. Изводът, е че много трябва да се внимава с употребата на категорията абсолют и много добре трябва да се разбира категорията относителност и още по-добре същността на противоположностите. Случайността е разрушителната възможност, чрез която противоположностите получават свободата си да изразяват своята противоположно същност, която носи определена опознавателна информация и определен енергиен потенциал. В това свободно състояние противоположностите проявяват неопределеност и индетерминираност. За пример може да посочим брауновото молекулно движение, електролитната дисоциация, взривните процеси и др. Това са противоречиви процеси с относителна неопределеност определящи развитието. Необходимо условие за взаимодействие между свободните противоположности, които се свързват в нова цялостна структурна система, в които закърняват противоположните им свойства. Това е условието за получаване на качествено нови обективни структурни системи, които запазват своята цялост, чрез относително равновесие зануляват противоположните си свойства и превръщат системата в стабилен обект, което е основата на съществуването. Такива процеси са неутрализацията, и естерифекацията в химията, кондензацията създаващи неутрални по слабо реактивни продукти и мн. др. Ето така твори неразумната еволюция без божия намеса, без да фантазира – синтезира, чрез свободните и свързани противоположности. От една страна са подобните противоположности: случайност, свобода, неопределено, индетерминирано, анализ, дисхармония, деструкция, асиметрия, хаос, движение и мн. др, а от другата са подобните закономерност, диктатура, определено, детерминирано, синтез, хармония, конструкция, симетрия, ред, покой и мн. др. Очевидно, е че те имат общ единен корен и са производни на основните системи на Тетралектиката: противоречива и равновесна. Тези противоположности нямат средно положение, за разлика от всички останали. Когато Т. Тимев разбере тяхната същност и обясни защо при тях липса средно положение, тогава ще разбере, че Вселената не е илюзия, която фантазира и ни кара да си припомним нейните творчески фантазии, а е обективно реална материална и неразумна саморазвиваща се структура. Другото, което ще разбере, че от Абсолютното нищо не може да започва какъвто и да е синтез и че неговите фантазии са плод на мистичния му ум, който е нахвърлял стотици несвързани с научното познание хипотези, които нямат и връзка помежду си. Ако иска да покаже бъдещото квантово ниво на мисленето, трябва да развие хипотези за постразума на човека свързано с нови сили и взаимодействия, които водят до обяснението на телепатията, телекенезата и мн. др. загадъчни явления без божествена намеса.

  3. Типичен пример за съвременния учен, мислещ абстрактно! Когато някой почне да говори за квантови преходи, черни дупки и пр. веднага става ясно, че не е в час. Този психиатър направо трябва да бъде лекуван заедно с пациентите си. Такава луциферична мъгла произвежда, че направо е мъча да го слушаш!

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Вашият коментар.
Вашето име

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.