Квантовото бъдеще е уникално състояние (ВИДЕО)

Моля споделете статията и я коментирайте! Благодарим!

Споделете, ако статията ви е харесала!

Квантовото бъдещето е една тема, за която започна да се говори съвсем отскоро, след като квантовата физика разкри непознати за хората възможности

В авторското предаване “Знаците”, водещата Ива Сапунджиева и нейният гост разискваха въпроса за квантовото бъдеще.

Д-р Тимен Тимев е разностранно развита личност – психиатър, поет, преподавател по творческо писане и по философия на музиката.

През 2009 г. д-р Тимен Тимев е номиниран за Нобелова награда по литература.

Подписва се и с псевдоним Материус Розенкройцер, а книгите, които е издал на български език, са подписани точно с това име.


За него вдъхновението е телепатия, а поезията е организация на невидимото и квантово състояние на мозъка.

Всеки творец е част от квантовото бъдеще и е съставен от две половини.

Едната е тази, която изключва рационалното мислене и човек се оставя да бъде въвлечен в ирационалното.

Другата половина прилича на един овладян диригент, който дирижира отстрани и отсича онова, което му трябва или не му трябва.

квантово бъдеще

Квантово бъдеще е уникално състояние

Процесът на творчеството е изключително интересен и непознат.

Ива Сапунджиева постави един изключително интересен, но и важен въпрос.

Когато човек застане пред белия лист, за да пише или пред бялото платно, той никога не знае какво ще се получи.

Младият човек или онзи, който сега прохожда в някакво творчество, той се плаши от белотата и празнотата на листа или на платното, затова бърза да го запълни.

Всъщност истинското творчество започва на границата между знанието и незнанието.

Истинското творчество започва тогава, когато ние забравим кои сме и какви сме, започваме отначало, но творим, заедно с Бог.

квантово бъдеще

Д-р Тимен Темев

Колкото едно събитие е по-вероятно да се случи, толкова то носи по-малко информация, но колкото е по-малко вероятно да се случи, толкова то носи повече информация.

Знанието като припомняне е старата теория.

Според новата парадигма, на знанието вече се гледа като на изфантазиране.

Това означава да можем да опишем събития, които все още не са се случили тук и сега, но те ще бъдат реалност някога на бъдещ етап.

По този начин работят велики писатели като Жул Верн, като Тери Пратчет и други, които години и векове по-рано те описват с удивителна точност хора и събития, които ще се случат някога, а когато ние днес четем техните творби, си казваме как така можаха да предрекат всичко с такава удивителна точност.

квантовото бъдеще

Д-р Тимен Тимев

Именно това творчество не може да бъде симулирано, защото няма аналог и подобие, чрез който да го сравняваме.

Вселената е стабилна, защото в нея се повтарят и затвърждават старите модели на поведение и на знание. Това е тайната, наречена мемориа мунди.

Но вече към мемориа мунди се добавя и един нов импулс – импулсът на обективната фантазираща случайност на Универсума. Това е откритие на модерната физика.

Творците са проводници – медиуми. Вселената използва великите творци, за да покаже на обикновените хора и умове своето богатство и многообразие, и най-вече своята велика хармония.

Човешкият мозък е устроен по такъв начин, че той разцепва вълната на информацията от вълната на енергията.

Мозъкът и нашите сетива формират света,  който ние познаваме тук и сега.

квантовото бъдеще

Д-р Тимев и Ива Сапунджиева дискутират темата за квантовото бъдеще

По тази причина човешкият мозък е разделен на 2 полукълба. Всеки човек има по-силно развито едното полукълбо – дясното или лявото.

Затова едните хора чувстват, но не могат да мислят рационално, а другите мислят рационално, но не могат да чувстват.

Но двете полукълба в човешкия мозък не са разделени, а са свързани помежду си по такъв начин, че всяка една точка от  едното полукълбо има своя проекция в другото.

Това става посредством на средната  обединяваща структура.

квантовото бъдеще

Статуите на Омир и Аристотел, за които д-р Тимев говори в предаването

Върху нея трябва да се провежда специална медитация, за да можем да скочим в мига на квантовото бъдеще, където се намират всички предстоящи събития и творчества.

Това са можели да го правят великите творци и умове като Моцарт, Бах, Айнщайн и други.

Това става възможно, когато научим своя ум да мисли полифонично – едновременно за няколко неща.

Изгледайте видеото по-долу, за да чуете сами въпросите,  които Ива Сапунджиева задава на своя интересен и емоционален гост, както и отговорите, които д-р Тимен Тимев дава за квантовото бъдеще.   

сподели бутон

loading...



Споделете, ако статията ви е харесала!

Моля споделете статията и я коментирайте! Благодарим

3 коментара to “Квантовото бъдеще е уникално състояние (ВИДЕО)”

  1. Творецът на квантовото бъдеще
    Още със започването си Т. Тимев прави груба грешка в основната си професия на психиатър като казва, че душевно болния не може да контролира таланта си като творческа продукция, а талантливия гениален човек се различава от него, че прави контрол на творческата енергия спусната от свисше. Тимев е пропуснал средния човек, което водещата го обяснява правдиво с Ботев. Много отдавна имам един логичен афоризъм, която обяснява разликата между лудия, гения и средния човек: Средния човек счита и двамата за луди, защото не разбира лудия поради хаотичното извращаване на реалността от него, а гения поради прекомерния закономерен ред на реалността. Затова средният човек стои на половин крачка до лудия и на цяла, огромна крачка от гения. Безсмислено е да вали като дъжд, поток от свръхинтелигентна енергия и божествени мисли, а гениалните хора да са много рядко срещано явление. При това положение би трябвало всички да сме гении, което не е така. Не му е вярно и определението за поезията, че е организация на невидимото и квантово състояние на мозъка, а вдъхновението идва от телепатията. Защото всички психични процеси в човешкия мозък са с невидима организация при нормалния човек, с невидима дезорганизация при лудия и и невидима свръхорганизация при гения, което е основната трудност за разкриване на същността на човешкия мозък. Тази същност не зависи от никакви божествени процеси на облъчване със свръх мисли. Тя е продукт на еволюцията, която милиард години е формирала осезание към обективната действителност, за да се появи централна нервна система с необходимите висши животински сетива формирали две функционално симетрични чувствени полукълба при бозайниците. Информацията за заобикалящата среда чрез сетивата при приматите е формирала символи, термини и понятия като думи, което е причината да се появи функционалното разделение на човешкия мозък или неговата функционална асиметрия. При това положение физическата връзка между двете полукълба не се нарушава, а относително се прекъсва функционалната връзка между тях. Разкъсване на функционалната симетрична връзка между двете чувствени животински полукълба, превръща лявото в логично, абстрактно и се появява Разумния човек, който започва да мисли с натрупаните в паметта символи, термини и понятия превърнати в думи. Дясното полукълбо освободено от инстинктивния животински хармоничен контрол, внася дисхармония между него и новото логично, разумно полукълбо. Така появилия се Разумен човек се превръща в най-слабото животно с изгубени инстинкти и с примитивен разум. Шансът му за оцеляване е в неговото еволюционно развитие чрез изучаване на заобикалящата го среда и с натрупването на познание за нея, постига своя атомен, космичен и компютърен 21 век. Затова той се различава от животното, което се приспособява към средата, формирайки инстинкти, а човекът приспособява средата към себе си чрез научното познание за нея.
    Всичко казано до тук е върху откритието на американския физиолог Р. Спери, през 1981 год. разкрил функционалната асиметрия на човешкия мозък и получил нобелова награда. Извел още тогава правилния извод, че хората на изкуството работят с чувствено-образното мислене продукт на дясното полукълбо, а хората на науката и философията с лявото логично и абстрактно полукълбо. Тимев като професионалист психатър трябваше върху тази основа да развива реалните творчески процеси при човека, не да ни поръсва с падащите от небето интелектуални божествени мисловни и енергийни вълни. Трябваше да характеризира и определи различието на творческите процеси при хората на изкуството и хората на науката. Дясното чувствено и свободолюбиво, грешащо полукълбо е виновно за развитието и потопването на човечеството в пот, кръв и сълзи с девиза си: Първо действай и после мисли. Лявото търсещо решението за страданията на грешното човечество с девиза си: Първо мисли и после действай. Пример за това разделение на мисленето е многото самоубийства при хората на изкуството, и много рядко явление при хората на науката.
    Тимев задълбочава погрешността си при издигане на телепатията като вдъхновение на творческите процеси без да се опира на научно доказани истини за участието в такива процеси. Какво да кажем за любовта, която е най-добрия творчески катализатор, за приятелството, за политическата и икономическа борба и мн. др. Ще завършим психологическата критика с:
    Човешкият мозък и общественото съзнание лесно се манипулират и затова трябва да се придържаме най-близо до доказаната закономерна истина, което няма да причини погрешни разбирания за съществуването, развитието и управлението на света. Логиката е най късия път до истината, който завършва с доказана закономерна истина, а без нея е невъзможно постигането на доказателство. Защото истината бяга от алогизма като дявол от тамян.

    Reply to this comment
  2. Творецът на квантовото бъдеще, продължение
    Тимев продължава с болните идеалистични фантазии, приписвайки, че Вселената проявява творчество като фантазира посредством случайността, за което е необходимо разумност. Първо трябва, като добър философ, да определи, какво е случайността и коя е нейната противоположност, за да може да изчисти и определи тази философска категория. Защото за нейна противоположност се приема необходимостта, което е една от големите причини за неверните философски изводи от древността до днес. Случайността е разрушителната сила на еволюционното развитие на материята или отрицателната страна като отрицателна противоположност, а не атрибут на разума, който има възможности да фантазира. На тази отрицателна, разрушителна противоположност, е логично да отговаря градивна сила, противоположна на случайността. Такава градивна сила като противоположност на случайността може да бъде само закономерността, а не необходимостта. Случайността е индетерминанта, която разрушава старите относителни материални системи, за да осигури свободна енергия и свободни противоположни системи, необходими за формиране на качествено нови структурни системи. Нейната противоположност, закономерността като градивна противоположна сила създава качествено новите закони, които държат в цяло новополучените материални структури и форми или определя, продължителността на бъдещия им живот. Този творчески акт на Природата чрез взаимодействието между случайността и закономерността, не е абсолютно детерминиран, а относителен, което позволява относителна индетерминираност, неопределеност и свобода, чрез пробата и грешката да се постигнат качествено новите структури и форми. Това определя неразумността на творческия акт на Вселената чрез разрушителната роля на относителната случайност относителната закономерност, което изключва абсолютна свобода и абсолютна детерминираност и фантазия. Защото абсолютната свобода, абсолютен хаос, е абсолютно безредие, в което действа абсолютната случайност и е не възможно да съществуват цялостни закономерни системи, без което съществуването на света е невъзможно. От другата противоположно страна на абсолютната детерминираност, абсолютния ред, ще действа абсолютната диктатура на законите и светът ще бъде неразрушимо, замръзнало цяло, което също забранява съществуването и развитието на света. Фантазията е притежание на най-висшия мислещ орган на Вселената, Човешкият мозък, нейно еволюционно творение, чрез което тя чувства, фантазира и мисли като изучава и разбира себе си, след което започва разумен творчески процес. Изводът, е че много трябва да се внимава с употребата на категорията абсолют и много добре трябва да се разбира категорията относителност и още по-добре същността на противоположностите. Случайността е разрушителната възможност, чрез която противоположностите получават свободата си да изразяват своята противоположно същност, която носи определена опознавателна информация и определен енергиен потенциал. В това свободно състояние противоположностите проявяват неопределеност и индетерминираност. За пример може да посочим брауновото молекулно движение, електролитната дисоциация, взривните процеси и др. Това са противоречиви процеси с относителна неопределеност определящи развитието. Необходимо условие за взаимодействие между свободните противоположности, които се свързват в нова цялостна структурна система, в които закърняват противоположните им свойства. Това е условието за получаване на качествено нови обективни структурни системи, които запазват своята цялост, чрез относително равновесие зануляват противоположните си свойства и превръщат системата в стабилен обект, което е основата на съществуването. Такива процеси са неутрализацията, и естерифекацията в химията, кондензацията създаващи неутрални по слабо реактивни продукти и мн. др. Ето така твори неразумната еволюция без божия намеса, без да фантазира – синтезира, чрез свободните и свързани противоположности. От една страна са подобните противоположности: случайност, свобода, неопределено, индетерминирано, анализ, дисхармония, деструкция, асиметрия, хаос, движение и мн. др, а от другата са подобните закономерност, диктатура, определено, детерминирано, синтез, хармония, конструкция, симетрия, ред, покой и мн. др. Очевидно, е че те имат общ единен корен и са производни на основните системи на Тетралектиката: противоречива и равновесна. Тези противоположности нямат средно положение, за разлика от всички останали. Когато Т. Тимев разбере тяхната същност и обясни защо при тях липса средно положение, тогава ще разбере, че Вселената не е илюзия, която фантазира и ни кара да си припомним нейните творчески фантазии, а е обективно реална материална и неразумна саморазвиваща се структура. Другото, което ще разбере, че от Абсолютното нищо не може да започва какъвто и да е синтез и че неговите фантазии са плод на мистичния му ум, който е нахвърлял стотици несвързани с научното познание хипотези, които нямат и връзка помежду си. Ако иска да покаже бъдещото квантово ниво на мисленето, трябва да развие хипотези за постразума на човека свързано с нови сили и взаимодействия, които водят до обяснението на телепатията, телекенезата и мн. др. загадъчни явления без божествена намеса.

    Reply to this comment
  3. Бенито

    сеп. 04. 2018

    Типичен пример за съвременния учен, мислещ абстрактно! Когато някой почне да говори за квантови преходи, черни дупки и пр. веднага става ясно, че не е в час. Този психиатър направо трябва да бъде лекуван заедно с пациентите си. Такава луциферична мъгла произвежда, че направо е мъча да го слушаш!

    Reply to this comment

Добавете коментар