Светецът Дядо Добри е най-достойният и най-праведен българин. Неговата памет е светла, а заветите му трябва да останат живи за идните поколения
На 13 февруари 2018 г. Господ прибра праведната душа на смирения негов раб Добри.
Той доживя до 103-годишна възраст.
Да беше живял още, но за съжаление човешката плът няма безкрайни възможности.
А Дядо Добри е от хората, които трябва да живеят много по-дълго и да надживяват всички останали.
Защото с делата си той доказа, че е не само праведник, но истински Светец.
Много българи не са забравили, че Дядо Добри от с. Байлово всеки ден ходеше в храма „Свети Александър Невски“.
Там кротко чакаше вярващите да пускат милостиня в неговата чашка. А тази милостиня не му трябваше, за да си купи хляб. Дядо Добри къташе всяка стотинка. След това даряваше събраните суми за реставрация на храмовете.
Той беше истински радетел за православната вяра и за Бога.
Храмовете са Божиите домове. А иконите са пряката ни връзка със светците и с Всевишния.
Дядо Добри много добре беше осъзнал този факт и посвети много години от своя живот в служение на Господ.
Дядо Добри се оказа най-големият дарител през последните десетилетия за храм „Свети Александър Невски“ в София. Той внесе в касата на храма повече от 35 000 лева.
Тогава Горан Благоев посвети предаване от поредицата „Вяра и общество“ на Светеца от Байлово. За да останат неговите богоугодни дела живи за идните поколения.
Наскоро беше завършена църквата на гара Елин Пелин. За нея Дядо Добри дари 18 000 лева.
Малко след кончината на Дядо Добри, Борислав Радославов издаде книга за живота и за делата на Светеца.
В нея са поместени мъдри мисли и прозрения за Светеца.
Винаги, когато е можел, възрастният мъж е поучавал хората и ги е напътствал да се уповават на Бога.
Много вярващи са отивали при него, само за да получат неговата благословия.
