Старите българи са вярвали в много неща, свързани с бита им
Едно от тези поверия на нашите прадеди било денят, в който е добре да се родиш на белия свят.
Те били убедени, че е добре да се знае това от всички, за да се знае бъдещето. Това за тях било знак за цял живот,
скрит смисъл за загадката, какво те очаква в живота ти, а и извън него.
Според поверието понеделник бил добър ден за раждане на детето. То ставало обичливо, с хубаво лице и очи.
Орисано било да е кротко, да има много любов, като го очаквало добър живот.
Вторник, а и донякъде петък, не били хубави дни за раждане. Такъв човек оставал със сухо лице, може да бил смирен, но и горделив.
Но родените във вторник били силни и богати, живеели също дълго. Роденият във вторник ще има много пречки в живота и късмета няма да е с него.
Най-лош бил вторникът преди Великден. Той бил наричан от прабългарите „Черен вторник“.
За родените на този ден има много тъжни песни в родния фолклор. Вярвало се, че тези хора носят нещастие цял живот.
Коренно различно било детето, родено в сряда. То било надарено с хубаво лице и стремеж към духовното.
И притежавало качества като честен, чистосърдечен, верен, но не особено богат човек. Тези хора живеели малко, но ако преживеят определена възраст, очаква ги живот до дълбока старост.
Четвъртък бил едновременно и лош, и добър. Предполагало се, че хората, родени тогава били с хубаво лице, хубава снага и умни очи.
Ще живеели много, но като скитници, „без да забият кол никъде“. „Вироглав четвъртък“ се наричал четвъртъкът през първата седмица от Великите пости.
Лош бил и четвъртъкът след Спасовден, казвали му „Куцият четвъртък“ .
Вярвало се, че роденият в петък ще се изучи, ще забогатее, ще живее дълго. Но все нещо ще му липсва. Смята се, че донякъде това е на сиромашия.
Роденото в събота дете се смята за Божие благоволение към цялата фамилия. То цял живот ще гледа сънища, ще живее в тях, ще говори с умрелите.
Хубаво е детето да се роди в неделя. Ще е късметлия, честито, умно, ще обича истината и ще мрази лъжата.
