Има ли живот след смъртта?
Този въпрос е вълнувал хората от древността и до наши дни.
Все още няма категоричен отговор на този вълнуващ въпрос.
Единствените свидетелства идват от хора,
които са преживели клинична смърт и имат спомени от това състояние.
Това, което описват различните хора си съвпада много.
Всеки, посетил отвъдния свят разказва за „светлина в края на тунела“. Това го твърдят мнозина от очевидците.
Други споменават, че са видели собственото си безжизнено тяло,когато са изпаднали в състояние на клинична смърт.
Виждали са и това, което се е случвало в стаята.
Други пък твърдят, че са видели поне един ангел или дух,
който се е грижил за тях по време на краткия им престой в хватката на смъртта.
Тези, които са лежали на смъртното легло пък свидетелстват, че са виждали починалите си майки.
Други, стигнали до задгробния живот пък казват, че са срещнали там починалите си роднини.
Някои са ги приветствали, все едно че са на семейна сбирка.
Така те са преживели най-ярките моменти от живота си.
Много хора уверяват, че по време на клиничната си смърт или преди да починат целия им живот минал пред очите им като на лента.
В стаята са виждали и други хора, с които са се опитвали да говорят, но не са успели в опитите си.
Почти всички, преживели клинична смърт твърдят, че са усещали неописуемо чувство на мир и спокойствие.
Това чувство било много обширно, но душата и умът не са успели да разберат как да се справят с това усещане.
Според разказващите многобройни истории за живота в отвъдното говорят и за още един интересен факт.
И той е, че много от тези, които са преживели клиничната смърт не искали да се върнат в този свят.
