На днешния празник на трапезата ви задължително трябва да присъства…

0
100

Св. Варвара се почита като повелителка на болестите, плодородието и домашните птици

трапезата
Св. Варвара се почита като повелителка на болестите, плодородието и домашните птици

На днешния ден Българската православна църква почита паметта на Св. мчца Варвара, Преп. Йоан Дамаскин.

Тя е родена в Илиопол и е живяла по времето на император Максимилиан. Варвара приема Христовата вяра още като девойка. Заедно с християнката Юлиана, двете биват подложени на жестоки мъчения.

В крайна сметка и двете биват осъдени на смърт заради вярата им. Биват погребани от християнин, който построил над тях храм.
Мощите на Варвара почиват в Киев, а една малка частица от тях се намира в църквата “Свето Преображение” в столичния квартал “Лозенец”.

Знатната дама от град Илиопол е убита от собствения си баща, който бил езичник. Народът почита Св. Варвара като закрилница от болести и особено от шарката. Празникът е типично женски. За да умилостивят и прогонят баба Шарка, жените приготвят обредно вариво от различни житни и бобови зърна, подслаждат го с мед и раздават на деца и съседи. Майките правят царевични питки и ги раздават заедно с ракия.



В народните представи Варвара и сестра й Сава, чествана на другия ден, са двете сестри на Св. Никола. От двете Сава е по-добрата. Тя винаги вървяла след Варвара и я молела да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите. Двете сестри подготвят празника на Св. Никола, затова се казва: “Варвара вари, Сава пече (меси), Никола гости гощава”.

На трапезата ви задължително трябва да присъства вариво

На този ден на трапезата задължително трябва да присъства обредно вариво, както на Андреевден. В някои райони на страната месят питки, намазват ги с мед или рачел (сварен гроздов сок с парченца тиква, патладжан и др. плодове) и ги раздават на пътниците, за да отнесат със себе си болестта.

В Южна България Св. Варвара е почитана като повелителка на болестите, на плодородието и домашните птици. На този ден домакините задължително приготвят благи пити, които се намазват с мед или захар и се раздават на съседите, за да не боледуват децата. От тези пити разбира се, се слага и на трапезата. Освен това на трапезата се пали свещ, приготвена от стопаните, която се запазва и се пали при тежко раждане на добитъка, при гръм или градушка.

В Западна България пък на кръстопът се пали огън от нечетен брой деца, сваряват леща в гърне и прескачат три пъти огъня. Главня от него и лещата се пазят за лек против дребната шарка. Майките раздават царевични питки и ракия.

В Кюстендилско момите-варварки обикалят по къщите и поздравяват домакините за празника. Те ги даряват с брашно, боб, сушени плодове, ябълки.

В Югоизточна България стопанката храни рано сутринта кокошките в кръг със сварените вечерта зърна, за да се развъждат и запазват.

На обредната трапеза на днешния празник задължително трябва да присъства някакво вариво като царевица, нахут, грах, бакла, фасул, пшеница, ориз… Освен това на трапезата се слага и прясна пита, ошав, пълнени чушки, както и риба.

Имен ден днес празнуват, хората, носещи имената Варвара, Барбара и Варвардан, пише blitz.bg.

loading...

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Вашият коментар.
Вашето име

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.