Мистериозният философски камък вече хиляди години пленява въображението с изключителните си свойства
Самият философски камък е неразривно свързан с алхимията, чиито корени могат да бъдат проследени още до времената на Древен Египет и култа към загадъчния бог на мъдростта и писането Тот, наричан от древните гърци Хермес Трисмегист. Впоследствие алхимичните занимания се разпространяват из целия античен свят, като се радват на особена почит в Александрийската школа, чиито алхимици насочват вниманието си главно към свойствата на металите. Именно тогава възниква и алхимичната символика на металите и планетите, свързваща среброто, живака, медта, златото, желязото, калая и оловото с Луната, Меркурий, Венера, Слънцето, Марс, Юпитер и Сатурн.
След завладяването на Египет от арабите през VII век алхимията бележи нови постижения, като през този период живее и Абу Муса-Джабир ибн Гайан, наричан още Гибер, считан за основоположник на средновековната алхимия и използвал за пръв път в историята понятието „философски камък“ – червена и ковка субстанция, способна да трансформира различни неблагородни вещества в злато.
В Европа през периода ІХ – ХVІ в. алхимията претърпява ново развитие, полагайки чрез достиженията на най-талантливите си представители, търсещи загадъчния философски камък, основите на съвременната химия чрез откриването на редица органични и неорганични съединения, а така също и чрез технологични процеси, които следващите поколения доусъвършенстват.
