В Хаджидимовския манастир чудесата не свършват

0
847

Чудесата не стихват в Хаджидимовския манастир

В Хаджидимовския манастир чудесата не свършват, сн. ФБ

Хаджидимовският манастир „Свети Георги Победоносец“ е разположен на един от многото хълмове на река Места.

Намира се в района на Гоце Делчев и Огняново.

Преданието гласи, че появата му се дължи на хаджидимовският овчар Атанас Лазаров,

на когото насън се явил млад мъж на бял кон.



Конникът му наредил да разкопае могилката, която съществувала на мястото на днешния манастир.

След като 3 нощи сънувал едно и също нещо, старецът грабнал лопатата, но турците, които имали имоти около могилата, го изгонили.

На другия ден се върнал отново, но този път един от турците първо го набил, а после го изхвърлил от могилата.

В същия момент воловете на турчина се парализирали и след като размислил, че може

Аллах да праща стария овчар, той лично отишъл да извика дядо Атанас и да го помоли да продължи работата си.

Още при първата забита в могилата лопата воловете се изправили на крака, разказва преданието.

След няколко дни копаене дядо Атанас открил напълно запазената икона на Св. Георги.

Това въодушевило съселяните му и много набързо те издигнали малко параклисче, на което дали името на светията.

По-късно, с помощта на местния бей, хаджидимовци извадили султански ферман от Цариград за строеж на манастир на мястото на параклиса.

Храмът е осветен и работи за богомолците от 1865 г.

Откритата от дядо Атанас икона на Св. Георги десетилетия наред стояла забравена в светия престол и едва през 1961 г. била изпратена чрез

Неврокопска митрополия в БАН за освидетелстване. Учените я датират от 1750 г.

На 6 май 1961 г. иконата на Св. Георги е върната в Хаджидимовския манастир,

когато е осветена и изложена за поклонение.

Оттогава чудесата в този манастир не свършват. Болни, които лекари са отписали, тук намират спасение и изцеление.

Монашеските записки на чудесиите в Хаджидимовския манастир могат да докажат, че иконата на

Св. Георги в българския манастир е християнско чудо, подобно на огъня в Йерусалим.

Като телата на палестинските монаси, които се погребват в общ гроб без ковчези и не се разлагат с години.

Също като мистериозния камбанен звън на синайския полуостров в Египет, който се чува всеки ден, въпреки че на него няма дори една камбана.

Както и гробът на света Екатерина, който е скала с точния отпечатък на тялото й или като къпиновия храст в Египет, растящ от Мойсеево време, и т. н.

loading...

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Вашият коментар.
Вашето име

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.