Директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров обяви своята воля. Той сподели какво иска да се случи, когато един ден няма да бъде на този свят
По случай Гергьовден – 6 май – Денят на българската армия проф. Божидар Димитров взе специално участие в „Шоуто на Слави“.
Заедно с Иван Кулеков обиколиха местата, на които българската армия е пожънала завидни успехи от времето на войната със Сърбия (от 14 ноември 1885), Балканската (1912) и Междусъюзническата (1913), както и по време на Първата световна война (1914).
Докато представяха възстановеното гробище на загиналите и погребаните в македонското Ново село, близо до Струмица, проф. Божидар Димитров сподели нещо много лично.
Той каза, че един ден, когато умре, не иска да бъде погребан, а кремиран.
Неговата воля е следната.
Половината от пепелта му да бъде разпръсната над Созопол, а втората половина на това гробище.
Той иска да почива, редом със смелите български войници, които пролели кръвта си за Отечеството.
Това военно гробище е възстановено наскоро по инициатива на проф. Божидар Димитров, заедно с различни частни дарения и участие на неправителствени организации.
Във времената, в които живеем днес патриотизъм и родолюбие не са изгубили своя смисъл.
Докато президент, премиер, военен министър се чудят как да оборудват българската армия, спомена за славните герои от бойното поле не трябва да изчезва.
И този спомен съвсем не е достатъчно да оживява само на Гергьовден, а винаги.
Полк. Петко Йотов – висш военен и директор на Военно историческия музей, преживе казвал:
„Не се страхувайте от щурите и буйните – те вършат подвизи.
Страхувайте се от безразличните.“
