През последните години българите масово купуваме дрехите втора употреба. Дрехите втора ръка имат огромни предимства, но и някои недостатъци
Не е тайна, че са качествени и в пъти по-евтини.
Затова и хора с финансови възможности ги предпочитат пред турските и китайски облекла.
През 2017 г. у нас са били внесени повече от 11 милиона кг дрехи от чужбина. Тяхната стойност надхвърля 22 милиона лева.
Основно дрехите у нас пристигат от САЩ, Канада, Норвегия и Швейцария.
Част от тези дрехи продължават към страни като Турция, Пакистан, Гвинея и Индия.
През 2017 г. са били изнесени повече от 17 милиона кг дрехи втора употреба за сумата надхвърляща 31,7 милиона лева.
Пазаруването в магазини за дрехи втора употреба вече се е превърнало в истинска мания за много хора.
Има определени дни, в които се прави зареждане с нова стока. Потребителите чакат с часове, докато магазинът отвори и тогава става истински черен петък.
Тези потребители вече си имат свое прозвище – ловци на находки. Някои от тези ловци избират само маркови стоки, които са актуални в момента. След това ги продават в интернет на много по-висока цена.
Дрехите втора употреба пристигат на пристанищата у нас, натоварени в контейнери.
Преди да дойдат тук са били събрани от фирми за разделно събиране и са минали през санитарен контрол.
Във Варна има поне 5 центъра, в които дрехите втора ръка се обработват и сортират.
В тези центрове се отделят по-качествените от по-ниско качествените стоки. По-добрите дрехи остават за българския пазар, а останалите с ниско качество се изнасят за страните от третия свят.
Около 10% от дрехите в най-лошо състояние отиват за рециклиране.
Дрехите, които не са в добър вид се перат в перални.
В последно време процъфтява онлайн търговията за дрехи втора употреба. От големите складове заснемат облеклата и пускат снимките в интернет. Особено търсени са т.нар. винтидж стоки – от 60-те и 70-те години на 20 век.
Не пропускайте и видеото на Нова ТВ долу.
