Честит Имен Ден на 18 януари!

0
495

На 18 януари почитаме  велик светец, оставил светла следа в християнството и е свързан с България. ЧИД! Спазвайте народните традиции

Свети Атанасий Велики има огромни заслуги за развитие на християнството, затова му отдаваме почит два пъти в годината – на 18 януари, заедно със Св. Кирил Александрийски, понеже двамата светци проявили изключителен героизъм за опазване на православното учение от несторианската и арианската ерес, а също така и в деня на неговата кончина – 2 май.

Свети Атанасий Велики е роден през 296 г. (преди 1720 години) в гр. Александрия – главен  духовен и интелектуален център в Египет. Там се намирала древната Александрийска библиотека.

В Египет освен Свети Антоний Велики е роден друг голям и обичан светец – Свети Мина.

От ранни години Свети Атанасий се посвещава в служба на Всевишния като става монах.



Когато навършил 23 години, Свети Атанасий бил ръкоположен за дякон. След 5 години вече е епископ.

atanasiy-sv
Свети Атанасий почитаме на 18 януари и на 2 май

През 328 г. е избран за патриарх на Александрия. Заема поста до 373 година, когато предава Богу дух на 2 май.

Свети Атанасий Велики е автор на книгите „Четири слова против ариантите“, „Книга за Светата Троица и за Светия дух“, „Слово против езичниците“.

Свети Атанасий, патриарх Александрийски взема активно участие във втория Вселенски събор.

Първият е проведен през 325 г. под покровителството на император Константин Велики (честваме го на 21 май), който прекратява гоненията над християните.

Вторият Вселенски събор е проведен от 343 до 344 г. Съборът се е състоял в гр. Сердика (днешната София) и е наречен Сердикийски.

atanasii-sv-troica
Учението за Светата Троица е утвърдено в България в гр. Сердика през 343-344 г.

Значимото събитие се състояло в по-стария храм, върху който днес е издигнат храмът „Света София“ и в манастира, който се намирал на мястото на Южния парк и в кв. „Лозенец“ (улица „Козяк“).

В Сердика през 343 и 344 година се събрали духовните светила от много държави  по инициатива на императорите Констанций Втори и Констанс, за да бъде запазен мирът в Римската империя.

За България е огромна чест фактът, че Свети Атанасий – светец от такъв висок ранг, е бил по нашите земи, защото  александрийски патриарх Атанасий пътувал от Египет до Сердика, за да отстоява църковното учение.

Особено страстно се противопоставял на арианството и на Арий. Затова е еднакво добре уважаван и почитан не само от православните християни, но и от римокатолиците, протестантите и от древноизточните църкви.

Точно в стария храм под днешния храм „Света София“ е утвърдено православното учение на Светата Троица.

Имен ден празнуват Атанас, Наско, Атанаска, Наска, Наца, Танас, Танаска, Таньо, Танка, Теньо, Таско, Таска, Живка, Живко.

Не трябва да бъркате Свети Атанасий Велики със Свети Атанасий Атонски, чиито чудотворни мощи се намират на Света гора.

Той живял през 10 век и паметта му почитаме на 5 юли. Повече научете ТУК >>>.

В народните вярвания денят на Свети Атанасий Велики е известен като Атанасовден.

Свети Атанас е почитан като властелин на ледовете, зимата и снеговете.

Старите хора с особено очакване посрещали Атанасовден, защото го приемали като средата на зимата.

Старите българи си представяли Свети Атанас като млад и силен мъж, който язди бял кон и се качва в планината, за да прогони зимата и да повика лятото.   Затова наричали празника „Среди зима“.

На Атанасовден празнуват занаятчиите железари, ковачи, налбанти (изработвали подкови за конете) и ножари.

В миналото приемали Антоновден като празник, на който чумата трябва да бъде омилостивена, по същия начин на Атанасовден битувало вярването, че антракс – синята пъпка, шарката и чумата няма да разболяват децата и възрастните.

Затова жените отново пекат малки питки, които дупчат с вилица по кората, за да не може шарката да дупчи кожата по лицето на малките деца.

Жените отново не шият и не плетат, за да не се убодат, понеже през тези дни раните трудно зарастват.

В някои части на страната за Атанасовден правят курбан от черно пиле, което се готви с ориз и от храната раздават на съседи и на познати за здраве и против различни болести.

Не случайно пилето (в краен случай кокошка) трябва да има черна перушина. Вярва се, че тя притежава магична сила – пази от болести, уроки и магии.

Друга характерна храна за Атанасовден била свинско сготвено с бамя, писа етнографът Симеон Дочев.

Ако времето хубаво, в миналото излизали на някоя поляна, за да играят хора и да се люлеят на люлки.  През 2016 г. у нас на този ден има дълбок сняг.

На 18 януари почитаме и Свети Йоаким, патриарх Търновски.

сподели бутон

loading...

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Вашият коментар.
Вашето име

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.