Дадох втори шанс и сега съм най-щастливата на света!

0
325

Моята лична драма се нарича Калоян

Моята лична драма се превърна в приказка. Извървях своя труден път към усещането, че намерих човека до себе си. Но и двамата избрахме да вървим през препятствия.

Историята започна напълно обикновено. Запознахме се още докато аз бях ученичка, на 17, а той с пет години по-голям от мен. Всички мои съученички ми завиждаха, че излизам с батко. И то какъв. Тогава той беше студент. Излизахме, забавлявахме се, но той купонясваше и с колеги. Ревнувах, но ми казваше, че за него съм единствената.

Започнахме да се виждаме по-рядко и аз реших да работя лятото на морето. През цялото време се чувахме, той настояваше да се върна, но аз исках да покажа колко съм силна.По средата на лятото се запознах с едно момче. То беше добро и от глупост му казах, че имам нов човек.

Личната ми драма се превърна във вълшебна приказка
Личната ми драма се превърна във вълшебна приказка

Той затвори телефона и аз веднага разбрах колко ми липсва. Но как да му кажа, че го обичам? И искам да съм само с него!Лятното ми забавление свърши и аз се прибрах. Калоян не искаше да ме вижда, а когато се засичахме по улиците, извръщаше глава. Сърцето ме болеше, кошмарът се превърна в най-голямата ми лична драма.



Цели десет месеца не го срещнах и една вечер той ми се обади. Видяхме се, излизахме и вечерта завърши в леглото. Беше истинска магия. Тогава ми каза, че заминава за половин година в Англия, на бригада. Искаше аз да го спра, но не можех, нали и аз направих това, което той не искаше.

Беше ме страх да не го загубя, но…Замина и се чувахме всеки ден. Така четири месеца, докато един ден ми каза, че повече няма да ми звъни. Така не можело, разстоянието го убива. Спря да комуникира с мен по всякакъв начин.

После разбрах, че се е върнал. Дори си имал приятелка, но никога не ги бях виждала заедно. Минаха доста месеци. И аз започнах да го забравям. Докато една нощ телефона ми звънеше на пожар. Беше той, помоли ме да отида при него. Хукнах като изоглавена. Беше възмъжал, но много тъжен. Разбрахме едно, че сме пораснали и не можем да живеем един без друг. Нашата лична драма се превърна в приказка. Дадохме си втори шанс и сега сме най-щастливите хора на света. А аз, летя…

loading...

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Вашият коментар.
Вашето име

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.